От есента на 1940 г. до пролетта на 1941 г. България се намира в безпрецедентна геополитическа ситуация. Тя заема централно място в стратегическите и оперативни планове на Германия и Италия, Великобритания ѝ отрежда ключова роля за изграждане на буферно пространство на Балканите, а СССР разчита на традиционното русофилство на българите за разширяване на Черноморската зона за сигурност и нейната защита както от нацистката експанзия, така и от британския натиск. В своята нова история българската държава никога преди не е разполагала с по-благоприятни възможности да спечели благосклонността на „великите сили“ за реализиране старата политическа мечта за националното обединение.
Този проблем, като проекция на Санстефанския идеал, заема неизменно централно място в българската външна политика през целия период от края на XIX до средата на XX век. Поредните опити за разрешаването му, които България прави през 1912 – 1919 г. с участието си в Балканските войни и в Първата световна война, завършват с две национални катастрофи. Държавата губи исторически и етнически принадлежащите ѝ територии Южна Добруджа, Западна Тракия, Вардарска Македония, Царибродско и Босилеградско (т.нар. Западни покрайнини). По силата на Ньойския мирен договор страната е задължена да изплати огромни репарации, забранено ѝ е да се въоръжава и да поддържа редовна наборна армия. В продължение на около две десетилетия страната се придържа към политиката на т.нар. "мирна ревизия" на Ньойското статукво с цел да преодолее международната изолация и да постигне поне частично премахване на наложените й от "великите сили" на Европа - Великобритания и Франция - тежки военни и икономически ограничения. Цар Борис III и често сменящите се правителства следват тази линия до края на 30-те години на ХХ век, когато геополитическата ситуация започва отново да се променя, България попада в сферата на интереси на набиращия или Трети Райх и започва все по-категорично да се обвързва с нацистка Германия.
На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония сключват Тристранния пакт, чиято цел е преразпределението на териториите и сферите на влияние в Европа и света около новосформираната геополитическа ос Берлин-Рим-Токио. По това време българо-германските политически връзки вече са достигнали апогея си. На 7 септември 1940 г. с решаващото застъпничество на Хитлер е сключена Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа в пределите на Българското царство. Народът възхвалява Борис III като „цар-обединител“, но масовата еуфория поставя допълнително предизвикателство и отговорност пред държавния глава. Поддържането на „лоялен“ към Германия неутралитет, както се изразява Борис III, става все по-сложно при намаляващите възможности за международно лавиране. Но царят остава верен на идеала за националното единство, независимо от цената, която самият той трябва да плати....
Към пълния текст
Към пълния текст
(Тази статия се посвещава на 75-та годишнина от включването на България във Втората световна война като съюзник на нацистка Германия в рамките на Тристранния пакт)
