Днес аз празнувам Деня на Победата - на съветската армия над нацистка Германия във Втората световна война. Празнувам го, защото съм солидарна с идеите за свобода и човешки права, за справедливост и мога да разбера руския народ, който губи повече от 30 млн. души (по последни данни) в една война, която не той започва. Сигурно е много страшно целият живот на родът ти и твоят собствен да бъде белязан от подмига на един загинал герой - дядо ти, когото ти винаги си искал, но никога не си могъл да познаваш... Празнувам Деня на Победата, защото без този ден, Декларацията Шуман въобще нямаше да я има, респективно нямаше да стане възможен днешният ЕС, още по-малко пък Българското европредседателство...
Празнувам Деня на Победата още, защото съвременна България нямаше да бъде това, което е - като държавна територия, все пак обхващаща значителна част от българските етнически предели на Балканите, без застъпничеството на Сталин пред западните съюзници Великобритания и САЩ на Парижката мирна конференция.
Празнувам Деня на Победата, защото за капитулацията на нацистка Германия дава своя достоен боен принос (и множество жертви) и Българската армия, която участва в състава на съветската в последната фаза на войната. Моят дядо е участвал в нея, стигнал е до Унгария имаше ордени и нищо не искаше да разказва...
И не на последно място - празнувам Деня на Победата, защото съм потресена как една идеология като националсоциализма, която в началото залага на далеч не лоши тези за икономическо развитие и защита на националните интереси, е могла да се изроди само за няколко години до постулати за тотално световно господство, геноцид на цял един народ и унищожаване на една голяма част от човечеството. Когато ние, изследователите, успеем да обясним тази загадка, тогава ще бъде истинският Ден на Европа - защото тогава наистина ще можем да кажем, че сме се застраховали от появата на бъдещи аналози на Хитлер.
Затова празнувам 9 май именно като Ден на Победата - на доброто над злото, в най-общ смисъл и в контекста на онова объркано бурно време. Историческите събития никога не трябва да бъдат изваждани от контекста на своето време и да бъдат интерпретирани от гледната точка на съвременните политически противоборства. Преди 73 години капитулацията на Третия Райх (който е нещо различно от държавата Германия и германския народ) пред СССР и Червената армия поставя едно ново начало за Европа и човечеството. То води до мир и значителен просперитет за много народи в продължение на повече от половин век. Затова това начало е положително. Епохата, която следва, е пълна с политически грешки, но това вече е въпрос на последващо неумение за адекватно практическо приложение на един хубав замисъл.
Затова нека не опорочаваме датата 9 май. Това е международен празник, признат много преди нашата постмодерна, отпичаща всичко епоха и трябва да бъде уважаван като такъв. Поне заради стремежа към нещо “ново”, към “промяна”, за която загиват милиони хора, включително 40 000 българи. В името на тяхната памет.
Празнувам Деня на Победата още, защото съвременна България нямаше да бъде това, което е - като държавна територия, все пак обхващаща значителна част от българските етнически предели на Балканите, без застъпничеството на Сталин пред западните съюзници Великобритания и САЩ на Парижката мирна конференция.
Празнувам Деня на Победата, защото за капитулацията на нацистка Германия дава своя достоен боен принос (и множество жертви) и Българската армия, която участва в състава на съветската в последната фаза на войната. Моят дядо е участвал в нея, стигнал е до Унгария имаше ордени и нищо не искаше да разказва...
И не на последно място - празнувам Деня на Победата, защото съм потресена как една идеология като националсоциализма, която в началото залага на далеч не лоши тези за икономическо развитие и защита на националните интереси, е могла да се изроди само за няколко години до постулати за тотално световно господство, геноцид на цял един народ и унищожаване на една голяма част от човечеството. Когато ние, изследователите, успеем да обясним тази загадка, тогава ще бъде истинският Ден на Европа - защото тогава наистина ще можем да кажем, че сме се застраховали от появата на бъдещи аналози на Хитлер.
Затова празнувам 9 май именно като Ден на Победата - на доброто над злото, в най-общ смисъл и в контекста на онова объркано бурно време. Историческите събития никога не трябва да бъдат изваждани от контекста на своето време и да бъдат интерпретирани от гледната точка на съвременните политически противоборства. Преди 73 години капитулацията на Третия Райх (който е нещо различно от държавата Германия и германския народ) пред СССР и Червената армия поставя едно ново начало за Европа и човечеството. То води до мир и значителен просперитет за много народи в продължение на повече от половин век. Затова това начало е положително. Епохата, която следва, е пълна с политически грешки, но това вече е въпрос на последващо неумение за адекватно практическо приложение на един хубав замисъл.
Затова нека не опорочаваме датата 9 май. Това е международен празник, признат много преди нашата постмодерна, отпичаща всичко епоха и трябва да бъде уважаван като такъв. Поне заради стремежа към нещо “ново”, към “промяна”, за която загиват милиони хора, включително 40 000 българи. В името на тяхната памет.
