"Идеологическият конфликт на новата студена война е между невярващия в
закона руски национализъм и западния мултилатерализъм. Посланието на
автора е, че Западът губи тази нова война и като че ли не си дава
сметка, че тя е започнала..."
"Европа и зависимостта от руския газ. От потреблението на природен газ
в Европа 60 процента са от внос и почти половината от това количество
минава през Русия. През следващите 20 години, поне според някои
предвиждания, делът на вноса ще нарасне до 80 процента, тъй като
собственото производство на Европа ще намалява. Проблемът за тази руска
енергийна зависимост е сериозен. Ето изражението на вноса на руски газ
за някои европейски страни в проценти:
Швейцария – 13%;
Нидерландия – 17%;
Франция – 23%;
Италия – 32%;
Германия – 40%;
Словения – 51%;
Румъния – 63%;
Полша – 63%;
Чехия – 75%;
Унгария – 77%;
Австрия – 78%;
Гърция – 84%;
България – 100%;
Словакия – 100%;
Финландия – 100%;
Естония – 100%;
Латвия – 100%;
Литва – 100%.
Европейските политици виждат проблема, но не са направили много в
разрешаването му. Започналия през 2000 г. „енергиен диалог” ЕС-Русия се
основава на идеята, че Русия ще либерализира прогресивно енергийните си
пазари. Вместо това се случва тъкмо обратното и Путин неколкократно дава
да се разбере, че Русия няма да ратифицира Енергийната харта, която
наред с другите неща, ще демонополизира нейните петролопроводи и
газопроводи.
Целите, които Русия преследва, чрез енергийната си политика се
преследват със забележителна бързина. В тази игра Москва е опитен в
битките гросмайстор, който играе едновременно срещу няколко невнимателни
и заети с дребни разпри помежду си аматьори. Докато това не се промени
Русия винаги ще печели."
(Цитатите са от анотацията към книгата на Едуард Лукас „Новата студена война”,
desebg.com)
