Днес е денят на Св. Евтимий, патриарх Търновски... Но дали си спомняме всъщност кой е той? Има негов паметник в центъра на София - “Попа”, му викат. Там, дето всички сме си правили поне по няколко срещи, дето сега е заградено с ламарини, заради третия лъч на метрото. Самият булевард, дето минава оттам, пък е известен на софийски жаргон просто като “Патриарха”. Но какво знаем за светеца, човека и... държавника Евтимий? Замисляли ли сме се изобщо защо той заема толкова значимо място в българската история - и колко недооценен остава примерът му в днешното ни настояще?
Патриарх Евтимий Търновски е не просто духовно лице и глава на Българската православна църква. Той стои начело - фактически както на църквата, така и на разпадащата се българска държава през втората половина на бурния 14 век. Той е този, който се опитва да върне на тогавашните объркани и обезверени българи вярата в църковната институция, вярата в Православието, вярата в Бог - вярата, която те са загубили, поради разочарованието си от несправедливостите на феодалното устройство на тогавашното общество, заради многото религиозни алтернативи (секти и алтернативни религии), които 14 век - векът на европейския, вече зрял във Византийска Източна Европа, Ренесанс щедро-агресивно им предоставя.... Евтимий Търновски - това светско име всъщност му подхожда много повече от църковния му сан и титла - е водачът, който на практика поставя в България началото на онова, на което на Запад днес му викат “епоха на Европейското Просвещение”. Евтимий Търновски е лидерът, който става обединител на разделеното от недоверието - към свещеници и боляри, към цар и държава - българско общество; който успява да формулира един нов духовен идеал - исихазмът и една ясна държавна (национална) идея - борба с османските нашественици. Евтимий Търновски е още и военачалникът - да, правилно прочетохте - военачалникът, който води отбраната на столицата Търновград по време на тримесечната й обсада от войските на султан Баязид Светкавицата. Патриарх Евтимий е и светецът, чиято духовна сила кара ръката на турския палач да се схване и замръзне над главата му, когато вдига ятагана, за да го посече пред очите на насъбралото се множество....
Всичко това въплъщава в себе си загадъчната и все още неразбрана напълно и до днес личност на патриарх Евтимий Търновски. Не знаем какво точно става с него след падането на Търновград. Има версия, че умира след тежки мъчения в подземията на Царевец; има и легенда, че завършва земния си път като заточеник в Бачковския манастир. Казват също, че той самият дава инструкции на двама от най-изявените си ученици - Киприян и Григорий Цамблак - да осъществят необходимите църковно-дипломатически контакти с Киевска Русия и “да закълнат народа на Киев и Москва” да помогне за възстановяването на загиналата в края на 14-век българска държавност в земите на Балканския полуостров....
Звучи пропагандно, нали? Но може и да е истина. Не знаем. По времето, когато България пада под османска власт, Киприян вече е “всеруски митрополит”, а малко по-късно Григорий Цамблак заема поста митрополит на Киев. Със сигурност обаче днес, след повече от 600 години, знаем, че личността на последния патриарх на Второто българско царство, Евтимий Търновски, крие много повече загадки зад благовидния образ на белобрадия старец в свещеническото расо от картините на художниците. Днес Българската православна църква го почита като един от многото светци и мъченици за вярата. Но той е много повече от църковна икона. И трябва да помним какво е направил този наистина най-велик и най-изстрадал български будител и държавник за съхранението ни като народ и изобщо за просъществуването на държавната ни и национална идентичност.
Аз лично, в заключение мога само да кажа: дълбок поклон, отче Евтимие! И прости на нас, грешните ти потомци, че не те познаваме и не те ценим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар