"Битката за София". Как войната преобрази столичния град

„Битката за София” е част от военните и дипломатически усилия на българската държава да задържи своята територия и население извън обхвата на реалните бойни действия по време на Втората световна война. Тя продължава от октомври 1943 г. до сепетмеври 1944 г. и е символичен и достоен отговор на опита на западните съюзници от Антихитлеристката коалиция да принудят Царство България да капитулира чрез спорни откъм оперативно-тактическа, политическа, а и морална целесъобразност въздушни удари по предимно цивилни обекти в цялата страна.

 

След войната София никога не възстановява своя някогашен «виенски» блясък. До края на 40-те години, през 50-те, а и по-късно се строи хаотично, в различни архитектурни стилове в зависимост от честите промени в политическата конюнктура. Възстановяването на столичния град преминава през отхвърлянето на няколко архитектурни проекта, като концепцията за това как трябва да изглежда българската столица се оказва изцяло подвластна на външнополитическия фактор, свързан с налагането на „съветския модел” в следвоенното градоустройство. Представителният облик на София се променя завинаги, като в съвременният архитектурен вид на много места в централната градска част и до днес може да се разпознае белегът на отминалата световна война.

Към пълния текст


Как войната преобразява София, вижте в клипчето по-долу:

 

Глобалното геополитическо противостоене и тенденциите в българската външна политика в началото на ХХI век

В контекста на сложните геополитически сблъсъци и различните колизии в европейското пространство, България спада към групата на т.нар. „периферни народи”, чиято относителна тежест се увеличава след края на студената война и с перипетиите си създава проблеми на разположените наоколо високоорганизирани пространства. Съвременното българско политическо и икономическо обвързване със западните велики сили и най-вече със САЩ е напълно закономерно в новите глобални условия. Безспорно е влиянието върху външнополитическия български курс, освен на САЩ на ЕС и Русия като глобални геополитически фактори с регионално значение. Разглеждат се два взаимно отричащи се модели, които задават параметрите на съвременното геополитическо противостоене – атлантически и континентален, както и новият световен ред и мястото на България в него.

Целият текст на статията е публикуван в сп. "Международни отношения", кн. 4, 2006 г.

 

Кратка хронология на българската евроинтеграция (1988 - 2007 г)

Кога стартира процесът на приобщаването на България към ЕС?

Кои са етапите на евроинтеграционния процес?

Идеята за членство в ЕС в светлината на разпадането на СИВ и ОВД.

Каква е връзката между развитието на отношенията България-ЕС и динамиката на диалога България-НАТО?

Това е статия за историята на българската евроинтеграция - такава, каквато няма да я прочетете в Уикипедия.

Вижте целия материал тук.