Концепцията за прозападна външнополитическа преориентация на старта на прехода (1990-1991 г). Управляващата левица срещу дясната опозиция

(Статията е публикувана в сборника "Социални идеи, движения и политики". НПИ "Димитър Благоев", С., 2014 г., с. 569-610)

Автор: Ирина Якимова

През 1989 г. „нежните революции” променят коренно политическата обстановка в Източна Европа. Като неизбежна последица от отхвърлянето на строго централизирания модел на управление, поддържал съществуването на системата на държавния социализъм от съветски тип в продължение на десетилетия, идва и разкъсването на интеграционните отношения в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Организацията на Варшавския договор (ОВД). На този фон, в самото начало на деведесетте години на ХХ век, на старта на прехода към плуралистична демокрация и пазарно стопанство, синдромът на просъветската сателитната обвързаност на България изглежда безвъзвратно изживял времето си. Но императивът за преподреждане на външнополитическите приоритети, поставен в контекста на смяната на поколенията във властта, а впоследствие и на целия управленчески режим, поставя неочаквани предизвикателства пред новите лидери и на двата новооформили се полюса на политическия спектър. На преден план с повишена острота излиза големият въпрос за пътя, по който би следвало да поеме България в условията на очертаващото се постепенно отпадане на стабилния геополитически тил, осигуряван в продължение на почти половин столетие от СССР.....

Продължение
Кликнете тук , за да разгледате целия сборник "Социални идеи, движения и политики"


 

Русия ще спечели "новата Студена война". Дали?

"Идеологическият конфликт на новата студена война е между невярващия в закона руски национализъм и западния мултилатерализъм. Посланието на автора е, че Западът губи тази нова война и като че ли не си дава сметка, че тя е започнала..."

"Европа и зависимостта от руския газ. От потреблението на природен газ в Европа 60 процента са от внос и почти половината от това количество минава през Русия. През следващите 20 години, поне според някои предвиждания, делът на вноса ще нарасне до 80 процента, тъй като собственото производство на Европа ще намалява. Проблемът за тази руска енергийна зависимост е сериозен. Ето изражението на вноса на руски газ за някои европейски страни в проценти:
Швейцария – 13%;
Нидерландия – 17%;
Франция – 23%;
Италия – 32%;
Германия – 40%;
Словения – 51%;
Румъния – 63%;
Полша – 63%;
Чехия – 75%;
Унгария – 77%;
Австрия – 78%;
Гърция – 84%;
България – 100%;
Словакия – 100%;
Финландия – 100%;
Естония – 100%;
Латвия – 100%;
Литва – 100%.

Европейските политици виждат проблема, но не са направили много в разрешаването му. Започналия през 2000 г. „енергиен диалог” ЕС-Русия се основава на идеята, че Русия ще либерализира прогресивно енергийните си пазари. Вместо това се случва тъкмо обратното и Путин неколкократно дава да се разбере, че Русия няма да ратифицира Енергийната харта, която наред с другите неща, ще демонополизира нейните петролопроводи и газопроводи.

Целите, които Русия преследва, чрез енергийната си политика се преследват със забележителна бързина. В тази игра Москва е опитен в битките гросмайстор, който играе едновременно срещу няколко невнимателни и заети с дребни разпри помежду си аматьори. Докато това не се промени Русия винаги ще печели."

(Цитатите са от анотацията към книгата на Едуард Лукас „Новата студена война”, desebg.com)

Към "Новата Студена война"