Роналд Рейгън – политически портрет

(Статията е публикувана в сборника "Исторически личности и идеи", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С., 2011, с. 181-186) 

Автор: Ирина Якимова

Историята запомня Роналд Рейгън като противоречива фигура. От една страна стоят неговата почетна звезда в Алеята на славата в Холивуд и силната обществена подкрепа за неговата президентска администрация, а от друга опитът за атентат срещу него през 1981 г., както и многобройните му публични гафове като президент. Но Рейгън има и един голям безспорен принос и той е в сферата на външната политика. Заедно с Горбачов, 40-тият американски президент поставя преговорите в областта на контрола на въоръженията и разоръжаването на нова идейна основа, утвърждавайки в международна употреба популистки звучащата, но вярна констатация, че «никой не може да спечели ядрена война» и затова тя изобщо не трябва да бъде водена. Към края на неговия втори мандат като президент на САЩ тази концепция се превръща в основен принцип на международното право, който се съблюдава и до днес.

Всъщност, Роналд Рейгън до края на житейския си път остава актьор «по душа». В своя наситен с интересни събития живот той изпълнява едновременно ролята и на положителен, и на отрицателен герой. Така го запомня и международната общественост в може би най-яркото му превъплъщение като държавен ръководител на едната от двете суперсили в света, разделен от «желязна завеса».....

Към пълния текст

Западът като геополитически фактор в годините на „перестройката” в СССР 1985-1991 г.

(Статията е публикувана в сборника "Русия, Европа и светът", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С., 2012, с. 366-374) 

Автор: Ирина Якимова

Въпросът защо се проваля «перестойката» в СССР и защо нейният провал предизвиква политически разпад, е може би един от най-често задаваните в историческата наука. Според Хенри Кисинджър идеите на Михаил Горбачов и неговия екип се нуждаят от време, за да изкристализират и да се реализират на практика. Именно липсата на време, в съчетание със западния натиск и стремежа да се наваксат пропуските и да се «догонят» държавите от Запада в тяхното военно, икономическо и политическо развитие, очертава още по-ясно проблемите на съветското общество и дълго натрупваното напрежение излиза извън контрол. Към това се прибавя и фактът, че на Горбачов му липсват сигурни вътрешнополитически поддръжници. В стремежа да обнови и модернизира СССР, той изправя срещу себе си разклонената мрежа от запазени номенклатурни интереси, без да съумее да привлече нови съюзници, тъй като не може да предложи същинска алтерна­тива на централизираната държавна система[14]. Разчитайки предимно на идеологията, в условията на технологична революция и консуматорска прагматичност в края на ХХ век, изправен пред необходимостта да търси западна икономическа, а и политическа подкрепа, той е принуден да се откаже от традиционните партийни постулати, без да има с какво да ги замени. Това предопределя съдбата на Съветския съюз, на Източния блок и на самото световно социалистическо движение.

Днес продължава научният спор относно това, доколко политиката на натиск, възприета от страна на САЩ и държавите от Западна Европа, разглеждана като геополитически фактор със самостоятелно влияние, има решаващ принос за конкретното развитие на събитията на Изток в края на 80-те и самото начало на 90-те години на ХХ век. Тъй като въпросът е най-вече историографски, в настоящото изложение е направен опит за кратко сравнение на някои от по-интересните мнения на западни и руски изследователи на Студената война и съветската „перестройка” в нейния контекст...

 Към пълния текст