Разпадане на източноевропейския интеграционен модел през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век

(Статията е публикувана в сборника "Collegium Historicum", Том 1, ИК "Гутенберг", София, 2011 г, с. 555-570)

Автор: Ирина Якимова

Разпадането на модела на строго централизирана политическа и икономическа интеграция е една от проявите на общата трансформация на отношенията Изток-Запад през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Развитието на центробежни тенденции в Източния блок може да се обясни с изчерпването на интереса както на Москва, така и на нейните съюзници. Резултатът е саморазпускането на двете интеграционни общности на източноевропейските държави – Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Организацията на Варшавския договор (ОВД). 

Началото на структурното преустройство на Източния блок се свързва с името и личността на  Михаил Горбачов, застанал начело на КПСС и СССР през март 1985 г. Като политик от по-младото поколение, израстнал в периода след Втората световна война, за Горбачов основен двигател на развитието не е идеологията, а икономическата ефективност. Когато поема поста на държавен ръководител, той си поставя две основни цели – да подобри влошения образ на СССР пред света и да реформира съветската икономика така, че тя да започне да регистрира печалби. В този контекст неговата икономическа, а оттам и политическа платформа е ориентирана по-скоро навътре, към проблемите на самия СССР и това много скоро се проявява в отношението към източноевропейските сателити.....

Продължение

Тезата за „съветската връзка” в българския „възродителен процес” 1984 – 1989 г.

(Статията е публикувана в сборника "Нови източници за изследване на "възродителния процес", Парадигма, София, 2011 г, с. 21-25) 

Автор: Ирина Якимова

През втората половина на 80-те години в България популярност набира слухът, че при осъществяването на насилствената масова смяна на имената на българските мюсюлмани като радикален етап на т. нар. „възродителен процес”, българското партийно и държавно ръководство „изпробва” „съветски проект” за разрешаване на националния въпрос. Според тезата за „съветската връзка” целта в случая е да се провери как ще заработи „проектът” и при евентуален негов успех, той да се приложи за справяне с мюсюлманския проблем в СССР. Доколко тази теза е основателна?

Продължение

Августовският пуч в СССР през 1991 г. – поглед зад кулисите

(Статията е публикувана и в електронното издание: http://lib.sudigital.org/record/18924/files/SUDGTL-BOOK-2012-029.pdf, с. 188-195)

Автор: Ирина Якимова
 

Според обяснението в тълковните речници,  терминът «пуч» произлиза от немски език и се превежда буквално като опит за държавен преврат, обикновено извършен от военна групировка. 

Революция, преврат – така анализаторите и политиците определят случилото се на 19 август 1991 година в Москва. Независимо от определението, за милиони хора московските събития стават символ на промени. Според социологически проучвания през 2007 г., около 40% от запитаните определят събитията от месец август 1991 г. като борба за власт в най-висшето ръководство на страната; 13% ги оценяват като победа на демократическата революция, а 12% се затрудняват да отговорят на поставения въпрос.....

Продължение