По повод на откритата на 9 март 2015 г. в Столична библиотека изложба в памет на Яна Язова, искам да споделя, че за мен най-силният и исторически най-ценен роман на авторката е "Соленият залив" (издания на "Изток-Запад", 2003 г). Признавам, че не съм чела като цяло всичките й книги. Чела съм обаче достатъчно, за да твърдя, че дори само за "Соления залив" тя заслужава да бъде наречена "българската Елиф Шафак" - заради изключително умелото преплитане в книгата на история, философия и народопсихология, заради високият стил и стряскащо смело изказаните позиции, независимо от силната идеологическа окраска и въпреки емоционалната критика на събитията около 9 септември 1944 г. и Народния съд. Имам чувството, че днешната литературни анализатори някак тихомълком подминават шедьовъра на Яна Язова. Вероятно, защото и днес книгата остава все така политически неудобна, по много причини....
Няма коментари:
Публикуване на коментар