Начало на регионалната политика в Южна България (60-те и 70-те години на ХХ век)

(Автор: д-р Полина Цокова, Софийски университет ,,Св. Климент Охридски")

На прага на ХХI век историческото наследство на регионите е обект на значителен научен интерес. За да илюстрира това свое твърдение, Ма­рия Тодорова тълкува значенията на понятието за регионите. В примера с Европейския съюз като икономическа общност регионът представлява наднационална формация. В границите на една държава регионите са въз­можна структурна основа за балансиране на икономическите различия в нея (Тодорова, 2004: 285). И двете значения са лесно приложими към традициите в административното управление на модерната българска държавност. Поради късното начало на самостоятелна българска юрисдик­ция много райони от Южна България задълго имат ролята на догонващи спрямо земите, включени след Освобождението в границите на Княжество България и Източна Румелия. Тамошните българи, на свой ред, трябва да намерят алтернатива на загубените пазари на Османската империя¹ и в но­вите политически условия да укрепят институциите, ръководещи общест­вения и културния им живот²⁾. Всичко това обуславя постоянен стремеж към преодоляване на диспропорциите в регионалното развитие на страната. В същото време се установяват контакти на местно ниво между селищата в граничните райони от двете страни на западната и южната граница на Бъл­гария. Непрекъсваемите духовни връзки между българите в свободните предели на отечеството и сънародниците им в съседни държави нерядко предопределят разполагането на окръжния център в граничен град, който безпрепятствено да комуникира както с вътрешността на страната, така и с българското население извън държавната територия. Мярата на полити­ческа свобода във всяка от двете съседни държави в голяма степен доми­нира при определяне на интензитета на трансграничното сътрудничество, но без съмнение този процес бива стимулиран от споделянето на едни и същи ценности, възприети в широкия ареал на демократичните общества в обединена Европа.

След 1 януари 2007 г. Европейският съюз вече включва 27 държави и 1303 региона на ниво NUTS 3 (Попов и др., 2010: 9-10). В последна­та категория попадат и 28-те български области. Местоположението на градовете, които са със статут на областни центрове на територията на днешна България, е избрано през 1959 г. Разделянето на държавната територия на региони, наречени първоначално окръзи, датира от 1878 г. Според Търновската конституция окръзите, освен административни поделения, представляват и самоуправителни тела със самостоятел­ни функции в сферата на образованието, стопанския живот и благоу­стройството (Андреев, 1994: 37, 183-187). Според специалистите по конституционно право децентрализирането позволява провеждането на регионална политика като начин за осъществяване на държавното управление по места. През 1991 г. понятието е въведено в чл. 142 от Конституцията на Република България (Киров, 1999: 353). За 60-те и 70-те години на ХХ век регионална политика е terminus technicus, тъй като не се среща в официалните български документи. При отсъствие­то на местно самоуправление с този термин се стремя да обознача це­ленасоченото въздействие на централната власт спрямо кореспондира­щите й по териториална компетентност местни звена на управление, икономическите субекти и духовните институции. Цел на регионална­та политика в обхванатите от това въздействие изоставащи райони е да насърчи силните страни на регионалната икономика, образование и култура. В същото време тя се стреми да неутрализира признаците на застой. Конкретните правителствени решения, обединени по силата на териториалния си обсег на действие, разкриват взаимодействието меж­ду различните структури и нива на властта. По правило, опорни точки от регионалната стратегия представляват иновативните производства в индустрията и новите култури в земеделието. За повишаване на квали­фикацията на младите хора се разширява мрежата от професионални училища и се въвеждат предимства при прием в образователните ин­ституции. Духовното измерение на регионалната политика залага на поощряването на българските фолклорни традиции и интереса към ис­торическото минало, прилагането на технически новости в комуника­циите и популяризирането на нови туристически дестинации.

Предпоставка за успешно провеждане на регионалната политика е съобразяването й с действителните очертания на административно-те­риториалните единици. В Южна България реформата в териториалното деление от 1959 г.³⁾ потвърждава административния статут на окръга с център Благоевград, образуван през 1949 г., с който се идентифицира Пиринският край. Възвръщайки се към една прекъсната традиция на са­мостойно администриране, територии от Среднородопието и Източните Родопи за пръв път след 1944 г. служат за основа на самостоятелни ад­министративно-териториални единици - новосъздадените Смолянски и Кърджалийски окръг. Широките правомощия на държавата да направля­ва икономическото и културното развитие в България през 60-те и 70-те години на ХХ век позволяват съсредоточаването на значителни организа­ционни, материални и човешки ресурси, когато набелязаните цели в от­делните сектори на обществения живот в административно-териториал­ните единици изискват това⁴⁾. В Южна България в разглеждания период, по средностатистическите показатели на макроикономическо ниво, таки­ва региони представляват териториите на Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг⁵⁾.

Едно от първите проявления на регионалната политика в Смолянски окръг е обособяването на административна единица с център град Смо­лян. Въпреки че през 50-те години богатите залежи на оловно-цинкови руди привличат значителни инвестиции, оформянето на регионална по­литика, засягаща Смолянския регион, е възможно едва през 60-те години на ХХ век - при наличието на ясно маркираната територия на отделен окръг със свои учреждения, предприятия и училища. От 1960 г. името Смолян вече обозначава обединения град, образуван от сливането на до­сегашните селища Смолян, Райково и Устово. През 1974 г. е обявен за град и Доспат - централното населено място в най-изостаналия район на окръга, Доспатския. Това става възможно, след като през втората половина на 60­те години, по силата на правителствено постановление, в Доспат за пръв път е разположено индустриално предприятие (Цокова, 201, 548-549). Първата цялостна регионална програма в Смолянския регион представля­ва Постановлението за по-нататъшно социално-икономическо и културно развитие на Смолянски окръг, издадено като съвместен акт на ЦК на БКП и на Министерския съвет на 15 ноември 1969 г. Капиталовложенията за индустрията предвиждат по три предприятия съответно на химическата, машиностроителната и текстилната промишленост, а също и предприятие за организационна и изчислителна техника, предприятие за преработка на плодове и завод за дрожди. Общо дванадесет нови завода са предна­значени да осигурят заетост в големите селища на Смолянски окръг. С постановлението са набелязани самостоятелни направления в регионална­та политика за подобряване инфраструктурата и комуникациите в селата. Тези направления засягат изграждането на автоматични телефонни връзки, достъп до национални радио- и телевизионни програми, подобряване на пътната мрежа, благоустрояването, транспортните и пощенските услуги. Привличането на нарочни инвестиции се съчетава с опит за рационално управление в използването на водите и дървесината, каквито има в изо­билие в региона. Нуждаят се от завършване обекти като хидровъзел „Де­вин" и хидровъзел „Цанков камък", а от разширяване - противоерозийните работи във водосборните басейни на реките. Оценени като недостатъчно проучени са въпроси от различно естество - геоложкото състояние на Ро­допите, възможностите за промишлената преработка на картофите и из­граждането на пивоварна фабрика, като от тяхното изясняване зависят и други инвестиции в бъдеще. Търговията, услугите и селското стопанство заемат второстепенно място в икономическите приоритети, както личи от факта, че задачите в тези сфери не са разработени детайлно в правител­ствения акт⁶⁾.

В социален план, едновременно с индустриализацията и урбанизацията, протича и модернизацията на нравите. В известна степен се разнообразяват артикулите, предлагани в търговската мрежа. Пътуванията зачестяват и бла­годарение на улеснените комуникации информацията все по-бързо достига до отдалечените от главните пътни артерии населени места.

Повишаването на нивото на образованост в Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг през 60-те и 70-те години на ХХ век представлява важен елемент на регионалната политика. Гарантирането на качествено преподаване изисква достатъчен брой квалифицирани учители. От учеб­ната 1976-1977 г. в Благоевград се открива Педагогически факултет като филиал на Софийския университет, чиято мисия е да подготвя детски и начални учители⁷⁾. През учебната 1960-1961 г. в Кърджали се създава Ин­ститут за начални учители-турци с двегодишен курс⁸⁾. В Смолянски окръг значима инвестиция представлява Учебно-битовият комплекс на Средното музикално училище за народни песни, танци и музика в Широка лъка, тъ­ржествено открит на 9 февруари 1979 г⁹⁾. Стремежът към повишаване на общото ниво на образованост предполага децата в училищна възраст да не прекъсват образованието си. На изучаването на историята и етнографията на родния край се разчита за възпитаването на родолюбие. Постепенно се налага убеждението, че образованието на децата е ценност за собствено­то им семейство и подпомага просперитета на цялата общност, към която принадлежат.

Вложенията в образованието и професионалната кариера на младите хора и въобще на икономически активното население в Югозападна Бъл­гария, в Централните и Източните Родопи трябва да забавят процесите на обезлюдяване на малките селища и изтичането на кадри към столицата София и по-големите градове. На входа на висшето образование красноре­чиво изражение на регионалната политика през 60-те и 70-те години на ХХ век са предимствата за кандидат-студентите, които са родени в Благоев­градския, Смолянския и Кърджалийския регион. През 1967 г. например де­лът на приетите студенти спрямо кандидатстващите от изоставащия Кър­джалийски окръг е 20,6 %. Благодарение на нарочно определените квоти по териториален признак започват следване 18,5 % от желаещите да учат от Смолянски окръг и 17,9 % - от Благоевградски окръг. По същото време успеваемостта при приема във висше училище за жители от проспериращ регион като Пловдивски окръг е по-ниска - 16,1 %. (Цокова, 2011²⁾: 34). През учебната 1971/1972 г. успешно преминават изпитите младежите от Благоевградски окръг, които кандидатстват за обучение по иконо­мика и електронноиз­числителна техника в София. Порок на цен­трализираното плани­ране е игнорирането на желанието на младите хора да бъдат близо до родния край. Пора­ди отдалечеността им от Югозападна Бъл­гария остават незаети предвидените бройки за следване в Русе и Варна¹⁰⁾.

Изборът на приоритети, които да бъдат насърчени посредством ме­ханизмите на държавното управление, предполага анализ на цялостното състояние на изоставащия регион. Съобразно изводите от този анализ могат да се определят и необходимите предели, в които да се съсредо­точат инвестиции за повишаване на капацитета на местната икономика, както и конкретни мерки за адаптирането към новостите в бита и начина на живот на местните жители. Това се отнася за целия разглеждан пе­риод и за всеки от трите региона, но е особено важно за формирането и първите проявления на регионалната политика, какъвто е примерът с Благоевградски окръг.

В началото на 60-те години на ХХ век икономическото изоставане на Пиринския край може да се обобщи в три пункта: слаба механизация и ос­тарели технологии, превес на селското стопанство пред промишлеността, ниски доходи и безработица. През 1960 г. набор от 31 мерки за въздействие върху промишлеността - в сферата транспорт, пътища и съобщения, и в областта на селското стопанство са предложени на вниманието на Държав­ната планова комисия. Тя обаче отхвърля възможността за утвърждаване­то им в самостоятелна програма. Ограничено е значението на Решение от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 16 юни 1960 г., когато, вместо конкретни мерки, се обещава регулярното отпускане на финансови средства в годишните народостопански планове³⁾. Приемането на първата цялостна регионална програма се отлага с две години. Едва с Решение № 315 от 2 декември 1963 г. на Политбюро на ЦК са одобрени първите инвестиции в нови за Благоевградски окръг отрасли - машиностроене и химическа промишленост. Нови производствени мощности се планират в иначе традиционния сектор на хранително-вкусовата промишленост⁹⁾. На механизацията занапред се отдава важна роля за повишаването на доби­вите в тютюнопроизводството. Така например, през 1975 г. с произведе­ния от селяните в Беслен тютюн планираният добив е надхвърлен двойно. Като резултат, уместно е наблюдението, че „в някакви си стотина къщич­ки „ влязоха " близо един милион лева"¹³⁾.

Подобно на Благоевградски окръг, основна селскостопанска култура в Кърджалийски окръг е тютюнът. Доминирането й сред посевите в земедели­ето поражда три основни проблема - постоянната нужда от държавни суб­сидии, сезонния характер на работата, недостига на средства за нови техно­логии и изследвания. В този контекст е обяснимо, че акцент в регионалната политика в Източните Родопи представлява повишаването на доходите на тютюнопроизводителите. То е осъществено с Постановление на Министер­ския съвет № 1 от 9 януари 1964 г. за подобряване поминъка на населението в Кърджалийски окръг и повишаване материалния стимул за производство­то на тютюните „Джебел" и „Неврокоп"¹⁴⁾. По административен път се на­лага разбирането, че гарантираната печалба от тютюна е предпоставка за лоялност у българските турци. Те самите за десетилетия напред възприемат работата по тютюневата реколта като препитание без икономическа алтер-натива¹⁵⁾.

Първите опити за целенасочени инвестици обединяват съвместните усилия на централните и местните органи на държавно управление в бла­гоприятен за разгръщането на подобна инициатива момент. В Благоевград­ски окръг това е преодоляването на ограниченията във вътрешнополити­чески план пред публичната защита на българите в Македония. Ключови събития в тази политика - Мартенският пленум от 1963 г. и влошаването на българо-югославските отношения в края на 60-те години, оправдано привличат вниманието към трудностите от стопанско естество, пред които са изправени във всекидневието си македонските българи от Пиринския край¹⁶⁾. Постановленията за Кърджалийски окръг през 1964 г. и 1970 г. са съпроводени с оповестяването на актуалните постановки на ЦК на БКП за положението на българските турци¹⁷⁾. Характерното за регионалната по­литика в Смолянски окръг е, че икономическата програма от края на 1969 г. изпреварва обявяването на политическата позиция спрямо българските мюсюлмани, изложена в Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 17 юли 1970 г.¹⁸⁾

Набелязването в един и същи документ, освен на инвестиции в индус­трията, също на бъдещи вложения за здравеопазването и за обновяване­то на сградния фонд на културните институции, определя всеобхватния характер на регионалните програми като принцип в регионалната поли­тика в Южна България. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век са приети няколко нови регионални програми. По отношение на Благоевградски окръг това са: Постановление на Министерския съвет № 7 от 10 февруари за утвърждаване перспектива за развитие и укрепване на Огражденски район, Благоевградски окръг²⁰⁾, Постановление на Ми­нистерския съвет № 31 от 4 юли 1968 г. за подобряване на икономиката на Благоевградски окръг¹⁸⁾ и Постановление на Министерския съвет № 53 от 5 юли 1974 г. за по-нататъшно ускорено социално-икономическо и културно развитие на Благоевградски окръг²¹⁾. В Кърджалийски окръг новият етап в регионалната политика се основава на Постановление на Министерския съвет № 13 от 1 юли 1970 г. за по-нататъшно социално-икономическо и културно развитие на Кърджалийски, Силистренски, Разградски, Шуменски и Търговищки окръг.  В този правителствен акт се проявява взаимовръзката между икономически мерки в индустрията и в селското стопанство, от една страна, и инвестиции в подготовката на хора в активна възраст с подходящо образование, от друга. За пръв път е изработена цялостна концепция за инвестиции в различни направле­ния на регионалното развитие в Кърджалийски окръг. Хронологическата перспектива обхваща следващите 15-20 години. Изграждането на нови заводи и реконструирането на вече съществуващите предприятия, фи­нансирани по силата на ПМС № 13 от 1970 г., потвърждават приоритета на цветната металургия и машиностроенето²

Уклонът към ма­шиностроене и хими­ческа промишленост унифицира в голяма степен етапите в из­граждането на нови заводи и в трите ок­ръга. Търпят модер­низиране мощностите на дърводобива, ме­талургията и минното дело²³⁾. Обновява се сградният фонд с по­строяването на нови читалища и училища. Издигат се самосто­ятелни сгради, пред­назначени за кина, библиотеки и култур­ни домове. Тенденци­ята в интереса към из­куствата е възходяща, както показват данни­те за популярността на кинопрожекциите. В кината на Благоевградски окръг, нараснали като брой от 64 през 1959 г. на 171 през 1979 г., за последната спомената година, в сравнение с Кър­джалийски и Смолянски окръг, е регистриран най-голям брой посещения - 4 387 000. За двадесет години в селата на Кърджалийски окръг кината са се увеличили от 29 на 197, в Смолянски - от 32 на 133²⁴⁾. Количествените параметри за увеличаването на броя на киносалоните са впечатляващи за цялата страна. Киното се оказва особено важно за управляващите поради изключителната му популярност сред населението, особено преди масово­то навлизане на телевизията (Калинова, 2011: 368-369).

Социалният мотив за наемането на жени като средство за преодоляване на трайната безработица, на която те са изложени, увеличава паричните доходи на домакинствата. За пръв път в много от селските райони с постъпването си на работа жените са изведени от пространството на дома и постепенно биват въвличани в колективния живот на обществени и политически иници­ативи. От този момент и занапред на микроикономическо ниво държавата все повече разчита на самодисциплината на трудоспособните членове на семейството да финансират издръжката му. Продължава обаче изоставането при предлагането на пестящи време и усилия публични услуги в близост до дома в по-малките или географски изолирани селища. Домашно израбо­тените дрехи остават емблема за жителите в трудно достъпните селски ра­йони. За това свидетелства и следният откъс из българската публицистика, посветена на Родопите:

„Четири села има вХвойненската котловина: Павелско, Орехово, Малево и Хвойна. Те имат еднакъв поминък, еднакви къщи, еднакви приказки и песни, но престилките им са различни, както и техните жители... Щом попадне­те в Хвойна, престилките веднага се променят. Портокаловото изведнъж отстъпва на зеленото и върху престилките припада мараня... Престилките стават непроницаеми. Каквито са и хората... " (Хайтов, 1966: 19)

 Както се вижда от горното изложение, най-ранното проявление на регионалната политика в териториалните и хронологически граници на тази статия се наблюдава в Благоевградски окръг. Още през 1960 г. е изработен амбициозен проект, обсъден от Политбюро на 16 юни 1960 г. и възпроизведен по-късно като направления в първите цялостни ико­номически програми за Пиринския край, приети през 1963 г. и 1968 г. По отношение на Смолянски окръг аналогични стъпки за обобщаване на опита в регионалното развитие до равнището на цялостна регионална концепция са предприети през 1969 г., а в Кърджалийски окръг - през 1964 г. и 1970 г. Тенденцията на устойчиво развитие до параметрите, ха­рактерни за средното ниво в България, е потвърдена през 1974 г., когато е изработена новата регионална стратегия за подобряването на икономи­ката в Благоевградски окръг. 

Същата година, приканени да дадат мнение по проектите на нормативни актове за териториално планиране, административните ръководители в Смо­лян и Кърджали схващат водената регионална политика в Южна България като правилна и желаят да се задълбочи. Според ОНС - Смолян, от решаващо значение е в България да се осигури предимство на растежа на производител­ните сили в слабо развитите териториални единици. Очакванията от новата нормативна база на териториално планиране са изложени още по-обстойно от представителите на Кърджалийски окръг:

„ С тяхното утвърждаване като нормативни актове и приложението им на практика ще се издигне равни­щето и значението на териториалното планиране като важен фактор за нарастване на обществената производителност на труда, за осигуряване на високи темпове на икономическо развитие и повишаване на жизненото равнище на народа, за обезпечаване хармоничното развитие на всички райо­ни на страната "^25}. 

Инвестиционни­те проекти имат сил­но интелектуално въздействие. Кон­цертите с фолклор­ни песни, танци и обичаи, представяни от професионални и любителски съста­ви, художествените изложби и музейни­те експозиции, ли­тературните четения и други културни прояви популяризи­рат българското кул­турно-историческо наследство на маке­донските и тракий­ските българи.

Родовата памет на бежанците от Егейска и Вардарска Ма­кедония и Беломорска Тракия присъства трайно в културното развитие в Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг в разглеждания период. Показателен е например фактът, че въпреки придадената й в местния печат идеологическа окраска, според мемоарната литература инициативата за въз­поменателна Кукушка вечер през 1967 г. няма нищо общо с годишнината от Великия октомври. Както личи от запазените снимки, бежанците, съхрани­ли спомена за разрухатa на Кукуш през 1913 г., почитат не съветски герои, а паметта на своя заслужил съгражданин Гоце Делчев (Цокова, 2012¹⁾: 322). На фона на денационализаторската политика на властите спрямо българите в Социалистическа република Македония, срещите с българското фолклорно изкуство, българските книги, икономическото и научно сътрудничест­во, съборите край границата поддържат българското национално чувство у нейните граждани (Цокова, 2012²⁾: 144-157). Измежду административните центрове в Южна България откриването на висше училище е необходимо именно в Благоевград, за да се пресече тенденцията младежи от Вардарска и Егейска Македония да заминават да следват в Скопие. „ За нас е от особено значение - заявяват окръжните лидери, - Пиринският край, тази от векове българска земя, да стане притегателен център за тези младежи^26}".

Учители, писатели, читалищни дейци помагат за разпространението на книжовността, на произведенията на съвременните изкуства и на научните постижения сред възможно най-широк кръг жители. Особено внимание за­служава усвояването на добър български книжовен език сред българските турци²⁷⁾. Така например през 1979 г. в трите окръга са организирани 350 лите­ратурни кръжоци и кръжоци по художествено слово. Участниците в кръжоци­те по художествено слово в Кърджалийски окръг са 2103. Този брой е близък до записалите се в кръжоци по художествено слово в София - 2225 души, и в Бургаски окръг - 2310 души. За територията на България интересът към реторическото изкуство е значително по-силно изразен само в Плевенски и Пловдивски окръг²⁸⁾.

За България потвърждаването на политическата воля за специални на­соки на икономическо въздействие се оказва постоянен механизъм в пре­одоляването на натрупаното изоставане в слабо развитите региони. По този начин, макар средностатистическите икономически параметри да не биват достигнати в срок, непосредствен е ефектът от популяризирането на иконо­мическите инициативи в съзнанието на хората от даден окръг. Този ефект намира изражение в мотивацията за пълноценно участие в живота на родния край. В контекста на последователния управленски подход към развитието на Благовградския регион като оправдана се тълкува метафората от началото на 80-те години на ХХ век, която обявява Пиринския край за „най-красивия кът - градина на нашата родина "²⁹⁾. В границите на Кърджалийски окръг напредъкът, отбелязан през 60-те и 70-те години на ХХ в., предизвиква оп­тимизъм у жителите на граничния Ивайловград. Родното им място е възпято в рими като „ бадемова градина", която „ подобно чудна приказка цъфти" ³⁰⁰. Едно от най-старите села в Смолянски окръг - Момчиловци, става дома­кин на ежегоден фолклорен фестивал, пред чиято публика самодейният ес­траден състав щедро предрича Момчиловци да е „ като песен безсмъртно" (Вълнев, 2009: 112).

Стремежът към подобряване на икономическите резултати и култур­ният подем демонстрират, че вследствие на водената регионална полити­ка трите сравнявани региона се издигат до положението на приоритетни звена в рамките на териториалното деление на България. Постиженията в регионален мащаб са оценени подобаващо и регионалната политика бива продължена през 80-те години на ХХ век. В икономически план Благоев­градски, Смолянски и Кърджалийски окръг са обект на стимулиране по силата на Постановление на Министерския съвет № 22 от 10 май 1982 г., което позволява общ подход към сходните в развитието си селищни сис­теми от различни региони³¹⁾. Благодарение на натрупания опит в местното управление умението да се овладеят административните ресурси на локал­но равнище намира приемственост във формирането на политически елит и след изместването на регионалните центрове през 1987 г.³²⁾: от Благоевг­рад - в София, от Смолян - в Пловдив, от Кърджали - в Хасково, а в наши дни - в използването на капацитета на регионалните структури по места за трансгранично сътрудничество на регионите в Европа.

БЕЛЕЖКИ:

1    За интегрирането на българите в османския стопански модел вж. Иванов, М., Митев, Пл.. (2010). Първата вълна на българска модернизация, 1850­1912 г. В: Исторически преглед, 3-4, 110.

2    За Пиринския край вж. по-подробно Симов, Й., Цокова, П. (2011). Българ­ското образование в Македония 1915-1918 г. - (не)преодоляната криза. В: XVI Кюстендилски четения 2009 г. Кризите в историята, 149-162; Цоко­ва, П. (2009). Дейността на Неврокопската митрополия в периода на вой­ните 1912-1919. В: Исторически преглед,1-2, 85-111; Цокова, П. (2004). Установяване и функциониране на местната власт в градовете Банско и Мехомия (Наблюдения върху административните актове на кметовете 1912-1915 г.). В: Македонски преглед, 2, 71-92.

3  Новото административно деление на територията на България определя на Благоевград, Смолян и Кърджали ролята на водещи административни центрове заедно с други 24 града в България. Административната реформа е извършена по силата на Постановление № 7 от 22 януари 1959 г. на Ми­нистерския съвет и Указ на Президиума на Народното събрание, обнарод­ван в брой 7 от 23 януари 1959 г. на вестник „Известия на Президиума на Народното събрание".

4За ролята на Министерския съвет и характера на издаваните от него актове вж. Цокова, П. (2011). Актовете на Министерския съвет и слабо развитите промишлени райони 1959-1987 г. (сс. 475-477). В: Известия на Българско­то историческо дружество. Т. 41.

5Според Статистическия годишник на Народна република България, из­даден в София през 1960 г., с данни за предходната 1959 г., измежду ок­ръзите в Южна България производството на предмети за потребление е най-слабо в Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски окръг. И в трите окръга в продукцията на държавните и кооперативните предприятия пре­обладават средствата за производство или добивната промишленост. През 1959 г. обемът на лимитните капитални вложения в Благоевградски окръг съставлява едва 1,4 % от общия обем на тези инвестиции в България. От формална гледна точка положението е сравнимо с икономическата полити­ка към Кюстендилски окръг, в който са насочени едва 1,2% от капиталните вложения през 1959 г. Неуместно е обаче двата района да бъдат третирани еднакво, тъй като по територия, население и природни дадености Кюс­тендилският регион значително отстъпва на Пиринския край. По същото време инвестициите в проспериращия Старозагорски окръг представля­ват 8,4 % от инвестициите в страната. За разлика от Благоевградски ок­ръг, след 1944 г. държавата неравномерно е насочвала немалко средства за нови мощности в Източните и Средните Родопи и чак през 1959 г. темпът на подпомагане е забавен. Това личи от сравнението със статистическата информация за 1957 г. например. Капиталовложенията в Смолянски окръг са 2 % през 1959 г., а 3,4 % - две години по-рано. Сходно е състоянието в Кърджалийски окръг, в който капиталовложенията са намалели от 3,3 % през 1957 г. на 2,1 % през 1959 г.

6    Държавен архив (ДА) - Благоевград, ф. 944, оп. 3, а. е. 1, л. 66-74; Центра­лен

     държавен архив (ЦДА), ф. 136, оп. 48, а. е. 45.

7    ЦДА, ф. 136, оп. 60, а. е. 460, л. 1.

8    Пак там, ф. 130, оп. 11, а. е. 53, л. 49-51.

9    ДА - Смолян, ф. 1 Б, оп. 23, а. е. 10, без номерация на листата.

10 ЦДА, ф. 375, оп. 26, а. е. 17, л. 1.

11 Пак там, ф. 1 Б, оп. 6, а. е. 4189, л. 18-60.

12 Пак там, а. е. 5330, л. 1-2

13 Родопи, 1976, 6, с. 3

14 ЦДА, ф. 136, оп. 39, а. е. 1, л. 1-5.

15 Една лична изповед, записана в Кърджали през 1997 г. от младеж на 28 г., изселник в Бурса, илюстрира дилемата между материалната сигурност в  препитанието от тютюна, от една страна, и скъсването със селския труд в опит да се противостои на традицията, от друга: „Всеки млад човек иска да избяга от тютюна. Но и всеки по-късно се връща при него. Ожениш се.

      Растат децата, все има нужда от пари и на 40 г. с каквото и да се зани­маваш, допълваш приходите си с тютюна." (Георгиева, 1998: 52 - 53).

16 Протестът на българското държавно ръководство срещу денационализацията и репресиите в Социалистическа република Македония и в защита на българското население на Благоевградски окръг е оповестен публично през ноември 1968 г. - Македонският въпрос. Историко-политическа справка. (1968). Институт за история при БАН (сс. 3-6; 38-39). С. И в наши дни сред изследователите от Сърбия се възприема тезата за съществуването през 60-те години на ХХ век на „ регионална македонска индентичност" в окръжния център Благоевград, чието интегриране в българската национална общност се цели да бъде насърчено чрез огромните инвестиции в индустриализация. (Тимотщевип, 2012: 220) .

17 На 28 януари 1964 г. Политбюро приема Решение за подобряване на пар­тийната   работа сред населението с мюсюлманско вероизповедание и по­вишаване жизнения стандарт на българските турци - ЦДА, ф. 1 Б, оп. 6, а. е. 5371, л. 2. През 1969 г. аналогично решение е посветено на „културния възход на трудещите се турци". (Стоянов, 1998:142).

18 ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а. е. 1052, л.42 - 52. За колебанията в разграничаването на  политиката към българите мохамедани от политиката към българските турци вж. Цокова, П. (2010). Политика с две лица. Администрацията в пол­за на турчеенето на българите мохамедани (1950-1970) (сс. 127-154). В: Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани. София: Тангра ТанНакРа ИК.

19  ДА - Благоевград, ф. 944, оп. 3, а. е. 9, л. 1-6.

20  ЦДА, ф. 136, оп. 46, а. е. 33.

21  Пак там, ф. 1Б, оп. 35, а. е. 4773, л. 5-26; Работническо дело, бр. 180, 29 юни 1974 г.

22  ЦДА, ф. 136, оп. 50, а. е. 13, л. 1-21.

23  Инвестициите в промишлеността заемат най-голям дял в сравнение с дела на инвестиците в други отрасли и за трите окръга. Според официалната статистика отделените средства за модернизация, реконструкция и разши­рение са белег на навлизането на техническия прогрес. През 1979 г., т. е. в края на разглеждания период, капиталовложенията за трите дейности в промишлеността на Благоевградски окръг възлизат на 63 % от всички ка­питаловложения. По същия показател за Смолянския регион са предоста­вени 52,5 % от капиталовложенията по отрасли, а за Кърджалийския край - 48,5 %. От капиталовложенията в Благоевградски окръг 16,1 % са пред­назначения за модернизация и реконструкция в машиностроенето и мета­лообработването. За Смолян и региона съответната стойност е 26,5 %, а за Кърджалийския район - 39,3 %. Промяната в структурата на икномиката е забележителна именно в този отрасъл, който през 1959 г. за трите окръга е представен от едно предприятие в един от окръзите - Кърджалийски, въпреки че по това време на територията на цяла България има 109 завода с подобен профил. - Статистически годишник на Народна република Бъ­лгария. София, 1960, с. 351; Статистически годишник на Народна репуб­лика България. София, 1980, с. 516-515.

24 Статистически годишник на Народна република България. София, 1960, с. 478; Статистически годишник на Народна република България. София, 1980, с. 573.

25 ЦДА, ф. 136, оп. 58, а. е. 128, л. 110, 127.

26 Пак там, ф. 1 Б, оп. 48, а. е. 58, л. 2.

 27Със своята необичайност достоен за отбелязване в училищната летопис на с. Голяма чинка, Кърджалийски окръг, е фактът, че училищният хор изпълнява няколко български песни на тържеството за откриването на новата учебна година през 1961 г. На 17 май 1962 г. за пръв път се провежда ден на българския език в с. Рибино. Пардоксално е, че през първата половина на 60-те години дори сред децата турчета да няма интерес към часовете по турски език, задължителната учебна програма им го налага. Това личи най-ясно сред по-големите деца в основните училища: „ Още в началото на учебната година болшинството от осмокласниците настояваха да не се изучава турски език. В края на II срок интересът към предмета намаля до минимум - носители на слаби оценки бяха най-добрите по успех ученици.'" - ДА - Кърджали, ф. 175, оп. 2, а. е. 12, л. 5-7; ф. 6, оп. 11, а. е. 41, л. 165.

28  Статистически годишник на Народна република България. София, 1980,

с. 573.

29  ЦДА, ф. 1Б, оп. 65, а. е. 45, л. 4.

30  ДА - Кърджали, ф. 620, Допълнителна историческа справка за периода 1976-1984 г., изготвена на 12 август 1985 г.

31  Постановление №22 на Министерския съвет от 10 май 1982 г. за ускоре­но социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-Сакарския край през осмата петилетка и до 1990 г. е обнародвано в „ Дър­жавен вестник", бр. 42 от 28 май 1982 г.

32  През 1987 г. новото административно-териториално деление е въведено с Указ №2704 за определяне на броя и границите на областите, общините, които се включват в тях, както и техните административни центрове, обнародван в „Държавен вестник", бр. 67 от 28 август 1987 г.

  

ЛИТЕРАТУРА 

Андреев, М. (1994). История на българската буржоазна държава и право 1878-1917. София: Софи - Р.

Вълнев, К. (2009). Момчиловци. Общинско управление 1912-2007 го­дина. Смолян: Принтаком.

Георгиева, Цв. (1998). Преселническата мотивация на българските турци. В: Желязкова, А. (състав.). Между адаптацията и ностал­гията. Българските турци в Турция. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.

Калинова, Е. (2011). Българската култура и политическият импера­тив 1944-1989. София: Парадигма.

Киров, В. (1999) Местно самоуправление и местна администрация. В: Баламезов, Б., Киров, В. и др. Конституция на Република Бълга­рия. Коментар. София: СИЕЛА.

Попов, А., Славейков, П., Коцев, А., Димитров, Ст., Найденов, К. (2010). България: Райони, области, общини. София: Университетс­ко издателство „Св. Кл. Охридски".

Стоянов, В. (1998). Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: Лик.

Цокова, П. (2011¹⁾). Инвестициите в Доспатския район на Смолянски окръг през 60-те години на ХХ век. В: Баръмова, М., Стоянов, Б. (състав.). Collegium historucum. T. 1. София: ИК „Гутенберг".

Цокова, П. (2011²⁾). Промяната във възгледите за образованието на де­цата в село Брезница, Гоцеделчевско (60-те - 70-те години на ХХ век) (сс. 26-39). В: Нови извори за изследване на „Възродителния процес ". София: Парадигма.

Цокова, П. (2012¹⁾). Българо-съветски отношения, свързани с Югоза­падна България - 60-те и 70-те години на ХХ в. В: Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конферен­ция. София, 28-29 септември 2009. София: Университетско издател­ство „Св. Кл. Охридски".

Цокова, П. (20 1 2²⁾). Регионални срещи на българите в Македония (1953-1970). В: Кюстендилски четения 2007. Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностите и регионите. София.

Тимоти)евип, М. (2012). Модернизацща балканског града (1944-1989). Компаративна анализа разво]а Чачка и Благоевграда у епохи со­циализма. Чачак: Народни - Чачак.

Тодорова, М. (2004). Балкани - балканизъм. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски".

Хайтов, Н. (1966). Говор и мелодия в багрите. Родопи, 2.