В ранните години
от живота на Роналд Рейгън на пръв поглед нищо не подсказва, че един ден той ще
се превърне в значима личност за световната история. Рейгън е роден на 6
февруари 1911 г. в семейството на обикновени американци, които сменят няколко
пъти местожителството си в различни градове на щата Илинойз, за да търсят
работа. Техният син работи още от 15-годишен – първоначално като спасител на
басеин в развлекателен парк, по-късно като спортен коментатор в местното радио.
Междувременно се дипломира като бакалавър по икономика и социология. Докато учи
в колежа, се занимава активно със спорт, проявява интерес и към театралното
изкуство. В началото на 1937 г. се записва в армията, а през лятото на същата
година се премества в Лос Анджелис, за да започне своята филмова кариера. До
1964 г., когато изиграва последната си роля в голямото кино, Рейгън се снима в
53 холивудски продукции и участва в над 400 тренировъчни филма за целите на военното
обучение. Любопитна подробност е, че на снимачната площадка се запознава със
съпругата си, Джейн Уайман, с която по-късно се развеждат. Пак пред камерите
среща и Нанси Дейвис – бъдещата първа дама на САЩ.
Политическата кариера на Роналд Рейгън
започва официално през 1964 г., когато след емоционално телевизионно обръщение
под мотото „Време за избор”, той се кандидатира за губернатор на Калифорния[1].
По това време Рейгън вече е натрупал сериозен опит в обществените прояви. Още в
колежа като председател на местния студентски клуб, той организира стачка на
студентите, а малко по-късно през 1932 г. се включва заедно с баща си в
предизборната президентска кампания на Рузвелт. От 1947 г. до 1960 г.
председателства Съюза на филмовите артисти. През 1948 г., 1952 г. и 1956 г.
подкрепя Хари Труман и два пъти Дуайт Айзенхауър като кандидати за
президентския пост. В периода 1953-1955 г. е почетен кмет на Малибу Лейк с
амбицията да стане и почетен кмет на Холивуд, което обаче така и не се случва.
През 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век Роналд Рейгън членува в
Демократическата партия на САЩ. Смята се, че поводът да смени своята партийна
принадлежност и да премине в лагера на републиканците е спирането на
телевизионно шоу с негово участие през 1962 г., поради нисък рейтинг[2].
Критиците на Рейгън го упрекват в липса
на задълбочени знания и повърхностни политически възгледи. Хенри Кисинджър дори
задава въпроса как изобщо този човек е бил избран за губернатор, а впоследствие
и за американски президент[3].
Но Рейгън има съществено предимство. Актьорската професия и ранното влияние на
популистките речи на Рузвелт бързо превръщата самия него в умел популист, което
му осигурява трайна широка обществена подкрепа. След неуспеха на кандидатурата
му за президентския пост през 1976 г., през есента на 1980 г. той печели
убедителна изборна победа. В предизборната му платформа оттогава могат да се
открият лозунги за „нов консенсус” и придържане към общите ценности на нацията
– семейство, работа, мир, свобода[4].
Не могат да се отрекат постиженията
на Рейгън в сферата на икономиката и вътрешната политика. Като новоизбран
президент на 20 януари 1981 г. той излиза с призива за «национално възраждане
на американците»[5].
Практическото осъществяване на тази идея започва с бързото преодоляване на
икономическата рецесия. Т.нар. «Рейганомика» се основава на принципното
положение за балансиране на федералния бюджет чрез увеличаване на разходите за
отбрана, за сметка на намаляването на данъците върху приходите. Освен данъчните
облекчения, новият президент стимулира развитието на частния бизнес посредством
отнемането на определени административни функции от федералното правителство и
прехвърлянето им към щатските правителства и отделните търговски компании. В
резултат е постигнат значителен спад на инфлацията, която през 1980 г. отчита
равнище от 13,5 %, а само след две години през 1982 г. вече е само 5 %. Като
президент, Рейгън отделя специално внимание на имиграционното законодателство и
заедно със своята съпруга Нанси Рейгън подема мащабна кампания за борба против
незаконното разпространение на наркотици. Тъй като имиграцията и наркотиците са
въпроси, които засягат непосредствено външнополитическите отношения на САЩ,
Рейгън не се притеснява да ги използва като оръжие за целите на конфронтацията
Изток-Запад и ги превръща в средство за пряк агресивен натиск срещу СССР и
останалите социалистически държави. Пак със същата цел той показва особена
чувствителност и по проблемите на човешките права и осъжда остро проявите на
международен тероризъм, поставяйки ги отново в контекста на негативната критика
към «идеологическия противник»[6].
Именно в сферата на международните
отношения историята отрежда на Роналд Рейгън възможността да изиграе съдбовната
роля на своя живот. Актьорът и политикът, който, по собствените му думи,
откакто се помни държи речи срещу «Съветите» и «комунизма»[7],
от 1981 г. сам се превъплъщава в ревностен защитник на западните ценности за
свобода и демокрация на международната арена. Рейгън създава собствена
външнополитическа доктрина, в чиято основа заляга вече не просто сдържането, а
победата над съветското влияние по света, с приоритет върху Западното полукълбо[8].
За тази цел е осигурена мащабна финансова и военна подкрепа за силите на
опозицията срещу просъветския режим в Никарагуа, за правителството на Салвадор
в борбата му срещу партизаните-комунисти, а също и за поддържането на
партизанска война срещу военните части на СССР, изпратени в Афганистан още през
1979 г.
Целта на това
общо геополитическо настъпление в съветската пространствена сфера в първите
години от управлението на Рейгън е да бъде отхвърлен «комплексът за вина» пред
обществото на администрациите от предходните десетилетия, свързван най-вече с
неуспехите на САЩ във Виетнамската война през 70-те години на ХХ век[9].
Но в стремежа си да осигури на американците нов източник на самочувствие,
Рейгън изпада в крайност като пренебрегва добрия тон на международната
дипломация и си позволява употреба на войнствена антисъветска риторика,
достигаща до остри пропагандни сравнения в стила на холивудското кино и прякото
морално обвинение към СССР, че разпространява «злото» по света[10].
По време на своя първи мандат като
президент Рейгън вярва, че преговорите със СССР не биха
били невъзможни, ако не се провеждат от позицията на силата. За тази цел
неговията екип пристъпва към разработването на програма за стратегическа
модернизация на армията, включваща разполагането в Западна Европа на
междуконтинентални ракети и стартиране на проучванията за изграждане на
космически противоракетен щит за защита от съветските ядрени оръжия[11].
Но, въпреки че всички тези действия издигат конфронтацията между суперсилите до
равнище, което дава повод да се говори за възраждане на Студената война след
«разведряването» от 70-те години[12],
трябва да се отчете и приносът на Рейгън за постигането на безпрецедентно
активизиране на диалога Изток-Запад, когато от съветска страна се появява
равностоен партньор в лицето на Михаил Горбачов. Рейгън изпитва респект към
новия съветски лидер, поел поста през март 1985 г. след като в продължение на
половин десетилетие в Кремъл последователно се сменят няколко възрастни
пратийни ръководители[13].
Между него и Горбачов бързо се установяват отношения на протоколно уважение,
които създават предпоставките за настъпването на нова епоха в диалога от двете
страни на «желязната завеса». Така по време на своя втори президентски
мандат Рейгън, който многократно преди това декларира, че мечтае да се срещне и
разговаря лично с лидера на СССР[14],
е въвлечен в дълъг и труден преговорен процес по актуалните въпроси на
международната сигурност. Той отива на първата си среща с Горбачов в Женева
през есента на 1985 г. изпълнен с резерви, а по време на втората, в Рейкявик, в
края на 1986 г., е толкова ядосан, че демонстративно става и напуска залата[15].
Но президентът на САЩ няма как да не признае, че контактите с Москва му носят
значими дивиденти. Със сключването на Вашингтонския договор за съкращаване на
ракетите със среден радиус на действие през декември 1987 г. той става първият
в историята американски президент, положил подписа си под международен документ
за реално унищожаване на цял клас ядрени оръжия. Към положителната равносметка
от неговата външнополитическа дейност трябва да се прибавят и започнатите
разговори за съкращаване с 50 % на стратегическите ядрени оръжия, приключени от
наследника на Рейгън, Джордж Буш с подписването на договора СТАРТ I през юли
1991 г[16].
Още в края на 80-те години се появява
мнението, че постигнатите от Рейгън и Горбачов договорености полагат основите
за края на Студената война[17].
Тази теза е лансирана от поддръжници на президента като Джак Матлок и
разбираемо изтъква на преден план заслугите на Рейгън. Историческата истина
изисква обаче да се подчертае, че всъщност, първото официално заявление относно
настъпващия край на епохата на глобална идеологическа конфронтация не е
направено нито от Рейгън, нито от Горбачов. То прозвучава от устата на Маргарет
Тачър по време на медийна пресконференция още през ноември 1988 г.[18]
Напротив, самият Рейгън до края на своя втори мандат, независимо от публичните
демонстрации на американо-съветско приятелство, остава вътрешно уверен в
неспособността на «Съветите» за качествени промени и необходимостта от
поддържане на високи военни бюджети с цел борба срещу «комунистическата заплаха»[19].
Съвременните американски изследователи
определят 8-годишното управление на Роналд Рейгън като един от най-динамичните
периоди в модерната история на САЩ, като подчертават, че малко президенти са се
радвали на толкова масова обществена подкрепа. На възраст от 73 години през
1984 г. той става най-възрастният кандидат за президент, печелил някога
предизборната надпревара. В края на втория му президентски мандат
социологическите проучвания сочат, че повече от половината от американците
оценяват управлението му положително[20].
След като напуска Белия дом на 20
януари 1989 г., Рейгън се връща в Калифорния. Следващите няколко години за него
продължават да бъдат наситени с обществени прояви. До края на 1989 г. получава почетна
рицарска титла от кралица Елизабет II, присъства на 100-годишнината от
построяването на Айфеловата кула в Париж, държи речи в Токия и Осака и е
награден с медал от Японското павителство. През 1990-1991 г. се среща отново с Михаил
Горбачов в Сан Франциско, говори пред Полския парламент, пред корабните
работнии в Гданск, посещава Москва, където води разговори както с Горбачов,
така и с опозиционния съветски лидер Борис Елцин. Приет е на аудиенция и при
Папа Йоан-Павел II. През
януари 1993 г. вече бившият президент Джордж Буш награждава Рейгън с Президентския
медал за свобода. През есента на 1994 г. Рейгън разпространява писмо, в което
споделя, че му е установена диагноза Болест на Алцхаймер. Умира на 5 юни 2004
г. на възраст от 93 години.
Историята запомня Роналд Рейгън като
противоречива фигура. От една страна стоят неговата почетна звезда в Алеята на
славата в Холивуд и силната обществена подкрепа за неговата президентска
администрация, а от друга опитът за атентат срещу него през 1981 г., както и
многобройните му публични гафове като президент[21].
Но Рейгън има и един голям безспорен принос и той е в сферата на външната
политика. Заедно с Горбачов, 40-тият американски президент поставя преговорите
в областта на контрола на въоръженията и разоръжаването на нова идейна основа, утвърждавайки
в международна употреба популистки звучащата, но вярна констатация, че «никой
не може да спечели ядрена война» и затова тя изобщо не трябва да бъде водена[22].
Към края на неговия втори мандат като президент на САЩ тази концепция се
превръща в основен принцип на международното право, който се съблюдава и до
днес.
Всъщност, Роналд Рейгън до края на
житейския си път остава актьор «по душа». В своя наситен с интересни събития
живот той изпълнява едновременно ролята и на положителен, и на отрицателен
герой. Така го запомня и международната общественост в може би най-яркото му
превъплъщение като държавен ръководител на едната от двете суперсили в света,
разделен от «желязна завеса». Сложният исторически контекст на 80-те години на
ХХ век прави общата равносметка от политическата му кариера нееднозначна. Но
именно това обстоятелство определя нестихващия интерес към неговата личност. А
изследователското внимание само по себе си вече е достатъчно показателна
оценка.
[1] Ronald Reagan Presidential
Library. “A Time for Choosing (The Speech – October 27, 1964).” http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/timechoosing.html.
(accessed 27 June 2011).
[2] Ronald
Reagan Presidential Library. “Ronald
Reagan’s Pre-Presidential Time Line, 1911-1980.” http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/prepreschrono.html
(accessed 27 June 2011).
[3] Кисинджър, Х., Дипломацията, С., 1997 г.,
с. 671-672.
[4] Ronald Reagan Presidential Library.
The Reagan Presidency. http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/pressketch.html.
(accessed 27 June 2011).
[5] Ibid.
[6] Кисинджър,
Х., Дипломацията, С., 1997 г., с. 677-678; “Address to Members of the
British Parliament, June 8, 1982.” The Public Papers of President Ronald W.
Reagan. Ronald Reagan Presidential Library. http://www.reagan.utexas.edu/archives/speeches/1987/061287d.htm
(accessed 27 June 2011).
“Address to the Nation on the Soviet
Attack on a Korean Civilian Airliner, September
5, 1983.” The Public Papers of President Ronald W. Reagan.
Ronald Reagan Presidential Library. http://www.reagan.utexas.edu/archives/speeches/1983/90583a.htm.
(accessed 27 June 2011).
[7] Reagan,
Ronald. An American Life: The Autobiography., New York, 1990, с. 14.
[8] Shultz Address, “America and the Struggle for
Freedom”, February 22, 1985 (Washington, D. C.: U.S. Department of State,
Bureau of Public Affairs, February 1985), Current Policy No. 659, pp. 1-5.
[9] “Remarks at the Annual Washington
Conference of the American Legion, February 22, 1983.” The Public Papers of
President Ronald W. Reagan. Ronald Reagan Presidential Library.
http://www.reagan.utexas.edu/archives/speeches/1983/22283b.htm
(accessed 27 June 2011).
[10] “Remarks at the Annual Convention of
the National Association of Evangelicals in Orlando, Florida. March 8, 1983.” The
Public Papers of President Ronald W. Reagan. Ronald Reagan
Presidential Library.
[11] Ronald
Reagan Presidential Library. The Reagan Presidency. http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/pressketch.html.
(accessed 27 June 2011).
[12] От страниците на вестник “Правда” в броя, посветен на годишнината от
Октомврийската революция от 7 ноември 1981 г., съветският министър на отбраната
Дмитрий Устинов обвинява САЩ в „подкопаване на военно-стратегическия баланс” и
„подновяване на Студената война” – Речта на Дмитрий Устинов е публикава в: Правда, 7 ноября 1981 г.; Баева, И., Отношенията в годините на Студената
война., сп. „Международни отношения”, 2003 г., кн. 4, с. 91.
[13] Т.нар. «петилетката на пищните
погребения» обхваща времето от ноември 1982 г., когато умира Леонид Брежнев, до
март 1985 г. и маркира
периода на криза във властта в съветската държава. По младите и активни
политици на практика са лишени от възможността да направят управленска кариера.
Висшите партийни и държавни постове се предават от „много старите” към
„по-малко старите”. Така на мястото на Брежнев застава 68 годишния Юрий
Андропов. През февруари 1984 г. неговото място е заето от Константин Черненко,
който вече е навършил 73 години. Новият генерален секретар на ЦК на КПСС, както
и Андропов преди него е тежко болен още в момента на избирането му на ръководния пост. През 1982
г. - 1984 г. погребенията на някои от членовете на Политбюро се редуват веднъж
на половин година.
[14] Matlock, Jack F., Jr., Reagan and
Gorbachev. How the Cold War Ended, New York, 2004, p. 121-122.
[15] Системная история международных
отношений в двух томах. Том второй. События 1945-2003 годов, М., 2009, с. 467.
[16] Ronald Reagan Presidential Library.
The Reagan Presidency. http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/pressketch.html.
(accessed 27 June 2011).
[18] “Press
Conference for Washington Post and Newsweek. November 17, 1988.” Margaret Thatcher
Foundation. Speeches, Interviews and Other Statements. http://www.margaretthatcher.org/document/107390.
(accessed 27 June 2011).
[19] Изказванията на Рейгън в последните
месеци на неговото управление – декември 1988 г. и януари 1989 г., въпреки
общия добронамерен тон, продължават да
съдържат определени антисъветски елементи. Дори, когато войските на СССР
започват да се изтеглят от Афганистан, американският президент отново отбелязва
годишнината от нахлуването на «Съветите» в тази държава през 1979 г. – “Statement on the Ninth Anniversary of the Soviet Invasion of Afghanistan. December 27, 1988. “ The Public Papers of President Ronald W.
Reagan. Ronald Reagan Presidential Library, http://www.reagan.utexas.edu/archives/speeches/1988/122788a.htm. (accessed
27 June 2011).
[20] Ronald Reagan Presidential Library.
The Reagan Presidency. http://www.reagan.utexas.edu/archives/reference/pressketch.html.
(accessed 27 June 2011).
[21] Като изказването му по време на
предизборната кампания от 1984 г., в което буквално твърди, че е готов всеки
момент да започне бомбардировки над СССР.
[22] Тази фраза на Рейгън, прозвучала за първи
път през 1983 г. в Токио, бързо се превръща в дипломатическо клише. – “Address Before the Japanese Diet in Tokyo, November 11, 1983.” The
Public Papers of President Ronald W. Reagan. Ronald Reagan Presidential
Library. http://www.reagan.utexas.edu/archives/speeches/1983/111183a.htm.
(accessed 27 June 2011).
Няма коментари:
Публикуване на коментар