(Статията е публикувана в сборника "Социални идеи, движения и политики". НПИ "Димитър Благоев", С., 2014 г., с. 569-610)
Автор: Ирина Якимова
През 1989 г. „нежните
революции” променят коренно политическата обстановка в Източна Европа. Като
неизбежна последица от отхвърлянето на строго централизирания модел на
управление, поддържал съществуването на системата на държавния социализъм от
съветски тип в продължение на десетилетия, идва и разкъсването на
интеграционните отношения в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ)
и Организацията на Варшавския договор (ОВД). На този фон, в самото начало на деведесетте
години на ХХ век, на старта на прехода към плуралистична демокрация и пазарно
стопанство, синдромът на просъветската сателитната обвързаност на България
изглежда безвъзвратно изживял времето си. Но императивът за преподреждане на
външнополитическите приоритети, поставен в контекста на смяната на поколенията
във властта, а впоследствие и на целия управленчески режим, поставя неочаквани
предизвикателства пред новите лидери и на двата новооформили се полюса на
политическия спектър. На преден план с повишена острота излиза големият въпрос
за пътя, по който би следвало да поеме България в условията на очертаващото се
постепенно отпадане на стабилния геополитически тил, осигуряван в продължение
на почти половин столетие от СССР.....
Автор: Ирина Якимова
Няма коментари:
Публикуване на коментар